ВЕЩИЦА
Денем кротко аз вървя,
нощем чудеса творя.
Денем погледът забит е в улиците прашни.
Нощем изричам аз слова, дори страшни.
Денем - привидна хубавица.
Нощем съм злокобна птица.
Оплюват мен хорските усти,
крещят и шепнат от зори,
с пръсти сочат те дори,
някои викат и "умри".
Отвари аз без свян забърквам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up