Dec 2, 2011, 7:46 PM

Вещица

  Poetry
971 0 0


                                                     ВЕЩИЦА

Денем кротко аз вървя,
нощем чудеса творя.
Денем погледът забит е в улиците прашни.
Нощем изричам аз слова, дори страшни.
Денем - привидна хубавица.
Нощем съм злокобна птица.

Оплюват мен хорските усти,
крещят и шепнат от зори,
с пръсти сочат те дори,
някои викат и "умри".

Отвари аз без свян забърквам,
мъжките глави обърквам,
заклинания мощни аз изричам,
мъжките сърца обричам...
Да са вечно влюбени във мен,
да не бягат те от моя плен.

Аз не съм нито зла, ни безгрешна,
аз съм просто магьосница успешна.
Аз не съм нито други, ни и себе,
аз съм животът, любовта за тебе.
 
Страшни думи чул си ти за мене,
страшни чувства криеш някъде във тебе,
но аз съм вещица без разум, без душа,
вещица, вървяща тихичко сама в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...