danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
7 feb 2011, 15:52

Весталка 

  Poesía » De amor
987 0 16

Тежки  калдъръми.   Необходени.

Глъхнещ стон на стъпки уморени.

Дебри и усои – непребродени,

дъх на жажда във гърди стаен е...

 

Устни недолюбени. Целувани

крадешком, по тъмна доба…

Длани недокоснати. Милувани

плахо и потайно. Зла прокоба!

 

Обич грешна – крита и отричана.

И желана – като първа глътка.

Мъж, омаян от жена обичана.

Стон, стаен във самодивска стъпка…

 

Спри, Весталке! Не обсебвай нощите!

Не подпалвай с огън този ден!

Не изгаряй в шепоти греховни!

Не  обяздвай  вятъра  стаен…

 

Че любов, която толкоз пъти

е  възкръсвала от пепелта,

слънцето ще призове в съня си,

клада ще направи от цветя…

 

Наранена и отречена – ще бъде,

обругана и отхвърлена – ще оцелее.

Като дъжд пороен – чиста е,

като камъка вековен – ще живее!

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??