11 may 2010, 19:21

Вестител на Бъдното

  Poesía
936 0 19

 

 

 

 

                               В Е С Т И Т Е Л    Н А    Б Ъ Д Н О Т О

 

       ______________________________________________

 

 

 

 

 

                               Обречен на жажда, да моля за жадните.

 

                               И дъжда недочакал - пак Път да поемам...

 

                               Потоци да диря. Чешми да строя.

 

                               И трижди във тях на мило да вграждам.

 

 

 

                               В мъката рохкава мечти да садя.

 

 

 

                               ... И отново нарамих Кръста на дните.

 

                               Упътен натам, задето ме пратиха.

 

                               От век и на век - тъй завеки.

 

                               Вечен Пътник по Вечни Пътеки.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Eia!

  • "В мъката рохкава мечти да садя." Умееш мечти да садиш чрез вълнуващите стихове. Поздрав!
  • Тошко, Люсил - благодаря ви.
    Тежък е Кръстът, но Пътят е колкото труден, толкова и светъл...
    Защото е по Спиралата нагоре !!!
  • Тежък стих - буквално! Пожелавам ти сила, за да носиш ориста си, Виктор!
  • Как беше лафът?... Бъди!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...