May 11, 2010, 7:21 PM

Вестител на Бъдното

  Poetry
934 0 19

 

 

 

 

                               В Е С Т И Т Е Л    Н А    Б Ъ Д Н О Т О

 

       ______________________________________________

 

 

 

 

 

                               Обречен на жажда, да моля за жадните.

 

                               И дъжда недочакал - пак Път да поемам...

 

                               Потоци да диря. Чешми да строя.

 

                               И трижди във тях на мило да вграждам.

 

 

 

                               В мъката рохкава мечти да садя.

 

 

 

                               ... И отново нарамих Кръста на дните.

 

                               Упътен натам, задето ме пратиха.

 

                               От век и на век - тъй завеки.

 

                               Вечен Пътник по Вечни Пътеки.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Eia!

  • "В мъката рохкава мечти да садя." Умееш мечти да садиш чрез вълнуващите стихове. Поздрав!
  • Тошко, Люсил - благодаря ви.
    Тежък е Кръстът, но Пътят е колкото труден, толкова и светъл...
    Защото е по Спиралата нагоре !!!
  • Тежък стих - буквално! Пожелавам ти сила, за да носиш ориста си, Виктор!
  • Как беше лафът?... Бъди!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...