11.05.2010 г., 19:21

Вестител на Бъдното

933 0 19

 

 

 

 

                               В Е С Т И Т Е Л    Н А    Б Ъ Д Н О Т О

 

       ______________________________________________

 

 

 

 

 

                               Обречен на жажда, да моля за жадните.

 

                               И дъжда недочакал - пак Път да поемам...

 

                               Потоци да диря. Чешми да строя.

 

                               И трижди във тях на мило да вграждам.

 

 

 

                               В мъката рохкава мечти да садя.

 

 

 

                               ... И отново нарамих Кръста на дните.

 

                               Упътен натам, задето ме пратиха.

 

                               От век и на век - тъй завеки.

 

                               Вечен Пътник по Вечни Пътеки.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Eia!

  • "В мъката рохкава мечти да садя." Умееш мечти да садиш чрез вълнуващите стихове. Поздрав!
  • Тошко, Люсил - благодаря ви.
    Тежък е Кръстът, но Пътят е колкото труден, толкова и светъл...
    Защото е по Спиралата нагоре !!!
  • Тежък стих - буквално! Пожелавам ти сила, за да носиш ориста си, Виктор!
  • Как беше лафът?... Бъди!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...