Как да обичам, щом сърцето пълно е с отрова,

щом омраза загнездила се е във душата моя?

Как да се усмихвам, щом празен е светът във мен,

щом самотни толкоз са сълзите ми във този ден?

И как, кажи ми, как да се оправя аз със този ад,

как да се съвзема от любовния преврат?

И как, моля те, кажи ми, как аз да забравя,

как да премахна тази болка, която се повтаря?

Не можеш, знам, че не можеш...

то кой ли вече е способен да го може!?

Никой, драга, никой, мила,

дори и ти, която сърцето мое си пленила!

Да - изпълнено е то с омраза,

пропито е на хиляди сълзи със самотата.

Да - сломено е от кражби и раздори,

разкъсано, но неспиращо е да се бори!

Болката и самотата днес царуват в мен

и тъмнината ме обгръща в плен.

Нежността и радостта далече са във този ден,

но виждам ги, приближаващи са те към мен.

Надеждата крепи сърцето мое,

вперило е поглед то в лицето твое!

Вярата ми някак си се изпарява,

но все пак я има, защото с тебе ме дарява!

Любовта ми все още се лекува,

но готова е благодарение на тебе отново да царува!