Как да обичам, щом сърцето пълно е с отрова,
щом омраза загнездила се е във душата моя?
Как да се усмихвам, щом празен е светът във мен,
щом самотни толкоз са сълзите ми във този ден?
И как, кажи ми, как да се оправя аз със този ад,
как да се съвзема от любовния преврат?
И как, моля те, кажи ми, как аз да забравя,
как да премахна тази болка, която се повтаря?
Не можеш, знам, че не можеш...
то кой ли вече е способен да го може!?
Никой, драга, никой, мила,
дори и ти, която сърцето мое си пленила!
Да - изпълнено е то с омраза,
пропито е на хиляди сълзи със самотата.
Да - сломено е от кражби и раздори,
разкъсано, но неспиращо е да се бори!
Болката и самотата днес царуват в мен
и тъмнината ме обгръща в плен.
Нежността и радостта далече са във този ден,
но виждам ги, приближаващи са те към мен.
Надеждата крепи сърцето мое,
вперило е поглед то в лицето твое!
Вярата ми някак си се изпарява,
но все пак я има, защото с тебе ме дарява!
Любовта ми все още се лекува,
но готова е благодарение на тебе отново да царува!
© Ангел Михов Всички права запазени