Как да обичам, щом сърцето пълно е с отрова,
щом омраза загнездила се е във душата моя?
Как да се усмихвам, щом празен е светът във мен,
щом самотни толкоз са сълзите ми във този ден?
И как, кажи ми, как да се оправя аз със този ад,
как да се съвзема от любовния преврат?
И как, моля те, кажи ми, как аз да забравя,
как да премахна тази болка, която се повтаря?
Не можеш, знам, че не можеш...
то кой ли вече е способен да го може!?
Никой, драга, никой, мила,
дори и ти, която сърцето мое си пленила! ...