29 nov 2008, 10:33

Ветре, мой ветре!

  Poesía
1.3K 0 5
 ВЕТРЕ, МОЙ ВЕТРЕ!


Ветре, мой ветре!

Ти бързаш за среща

с облаци и дървета

в луд стремеж

да прегърнеш света!

Неуморим мой ветре!

Ти ме приемаш с

широка прегръдка;

вливаш в душата ми

своите волни мисли -

да се носят

през време и пространство...

Ветре, мой ветре!

Ти си моят довереник,

на теб прошепнах

болката си и надеждата...

Неотдъхващ мой ветре!

Ти си моят най-близък приятел!

С тебе се втурнах

света да прегърна;

с тебе съм истинска!

Най-сетне истинска!

С теб съм силна 

и неуязвима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...