Nov 29, 2008, 10:33 AM

Ветре, мой ветре!

  Poetry
1.3K 0 5
 ВЕТРЕ, МОЙ ВЕТРЕ!


Ветре, мой ветре!

Ти бързаш за среща

с облаци и дървета

в луд стремеж

да прегърнеш света!

Неуморим мой ветре!

Ти ме приемаш с

широка прегръдка;

вливаш в душата ми

своите волни мисли -

да се носят

през време и пространство...

Ветре, мой ветре!

Ти си моят довереник,

на теб прошепнах

болката си и надеждата...

Неотдъхващ мой ветре!

Ти си моят най-близък приятел!

С тебе се втурнах

света да прегърна;

с тебе съм истинска!

Най-сетне истинска!

С теб съм силна 

и неуязвима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...