Nov 29, 2008, 10:33 AM

Ветре, мой ветре!

  Poetry
1.3K 0 5
 ВЕТРЕ, МОЙ ВЕТРЕ!


Ветре, мой ветре!

Ти бързаш за среща

с облаци и дървета

в луд стремеж

да прегърнеш света!

Неуморим мой ветре!

Ти ме приемаш с

широка прегръдка;

вливаш в душата ми

своите волни мисли -

да се носят

през време и пространство...

Ветре, мой ветре!

Ти си моят довереник,

на теб прошепнах

болката си и надеждата...

Неотдъхващ мой ветре!

Ти си моят най-близък приятел!

С тебе се втурнах

света да прегърна;

с тебе съм истинска!

Най-сетне истинска!

С теб съм силна 

и неуязвима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...