29.11.2008 г., 10:33

Ветре, мой ветре!

1.3K 0 5
 ВЕТРЕ, МОЙ ВЕТРЕ!


Ветре, мой ветре!

Ти бързаш за среща

с облаци и дървета

в луд стремеж

да прегърнеш света!

Неуморим мой ветре!

Ти ме приемаш с

широка прегръдка;

вливаш в душата ми

своите волни мисли -

да се носят

през време и пространство...

Ветре, мой ветре!

Ти си моят довереник,

на теб прошепнах

болката си и надеждата...

Неотдъхващ мой ветре!

Ти си моят най-близък приятел!

С тебе се втурнах

света да прегърна;

с тебе съм истинска!

Най-сетне истинска!

С теб съм силна 

и неуязвима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...