Ветрогонка

Слънце грее, но не топли.

Уж си с мене, а не си.

Денем разговаряш с щъркели,

нощем си сърце на кит.

С навиците си привикнахме,

с делниците - не успяхме.

Фантазирахме си в стихове,

срещахме среднощни влакове...

А животът ни притиска.

Погледни ме - побелях.

Още в шепите си стискам

миг със теб и звезден прах.

Вятър как да се обича?

Ако знаеш, научи ме.

Уморих се. Тичам, тичам,

а не мога да те стигна.