Ветрогонка
1.3K
0
0
Слънце грее, но не топли.
Уж си с мене, а не си.
Денем разговаряш с щъркели,
нощем си сърце на кит.
С навиците си привикнахме,
с делниците - не успяхме.
Фантазирахме си в стихове,
срещахме среднощни влакове...
А животът ни притиска.
Погледни ме - побелях.
Още в шепите си стискам
миг със теб и звезден прах.
Вятър как да се обича?
Ако знаеш, научи ме.
Уморих се. Тичам, тичам,
а не мога да те стигна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
