димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
11 feb 2008, 9:33

Ветрове 

  Poesía » Versos blancos
1103 0 8
Ветрове

Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.

В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.

Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва
и ще ме довежда до ръба.

Като дърво с клони оголели,
ще протягам към пролетта ръце.
Ще търся в себе си посока,
за топъл вятър ще се моля от сърце.

Дърветата напролет ще напъпят,
ще разцъфнат за живота нов.
Дали за мен ще има пролет
и топъл вятър от любов.



© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??