Ветрове
Ветрове
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.
В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.
Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва
и ще ме довежда до ръба.
Като дърво с клони оголели,
ще протягам към пролетта ръце.
Ще търся в себе си посока,
за топъл вятър ще се моля от сърце.
Дърветата напролет ще напъпят,
ще разцъфнат за живота нов.
Дали за мен ще има пролет
и топъл вятър от любов.
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.
В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.
Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва
и ще ме довежда до ръба.
Като дърво с клони оголели,
ще протягам към пролетта ръце.
Ще търся в себе си посока,
за топъл вятър ще се моля от сърце.
Дърветата напролет ще напъпят,
ще разцъфнат за живота нов.
Дали за мен ще има пролет
и топъл вятър от любов.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
