димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
11 февр. 2008 г., 09:33

Ветрове 

  Поэзия » Белые стихи
1106 0 8
Ветрове

Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени.

В живота веят ветрове
топли и студени.
Разкъсват чувства и сърце
в посоки разпилени.

Посоката на топлия ще гоня,
студеният ще ме пронизва в гърба.
Чувствата ми ще оголва
и ще ме довежда до ръба.

Като дърво с клони оголели,
ще протягам към пролетта ръце.
Ще търся в себе си посока,
за топъл вятър ще се моля от сърце.

Дърветата напролет ще напъпят,
ще разцъфнат за живота нов.
Дали за мен ще има пролет
и топъл вятър от любов.



© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??