Ветровито

26 oct 2016, 16:47

Poesía

324 0 0

Дематериализирах те
в моето сърце –
на фотони дъх, аромат
и чувства,
магнетизиращи в душата ми
момче,
докато хронометърът
забавено почуква...
и вдъхнал забравен дъх,
упоен от аромат шемèтен,
чувствам, че под мен е връх,
на който милвам ветровете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ветровито

Искате да прочетете повече?

Propuestas