26.10.2016 г., 16:47 ч.

Ветровито 

  Поезия
266 0 0

 

 

 

 

Дематериализирах те

в моето сърце –

на фотони дъх, аромат

и чувства,

магнетизиращи в душата ми

момче,

докато хронометърът 

забавено почуква...

и вдъхнал забравен дъх,

упоен от аромат шемèтен,

чувствам, че под мен е връх,

на който милвам ветровете ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени




 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??