Ветровито

Oct 26, 2016, 4:47 PM

Poetry

323 0 0

Дематериализирах те
в моето сърце –
на фотони дъх, аромат
и чувства,
магнетизиращи в душата ми
момче,
докато хронометърът
забавено почуква...
и вдъхнал забравен дъх,
упоен от аромат шемèтен,
чувствам, че под мен е връх,
на който милвам ветровете ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ветровито

Want to read more?

Random works