9 may 2007, 9:15

ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА...

  Poesía
1.1K 0 4
 

З и м н и   с ъ з в у ч и я


ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ

над преспите, в притома   прималели

и дремят беловласите вихрушки,

и призрачна,  мъглицата се стели...


А Пътят като светещ дим  витае

по гърбиците в звездните баири -

там, в лоното на лунната  омая,

фонтанът на Надеждата

извира:


Така е!

Те, звездите,

са наистина

недостижими!


Но не и

звездното

Небе

у мен.


Така е!

Времето

тече

неуловимо!


Но не и

кладенците

в моя


Ден.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...