Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
9 may 2007, 9:15

ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА...

  Poesía
1.1K 0 4
 

З и м н и   с ъ з в у ч и я


ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ

над преспите, в притома   прималели

и дремят беловласите вихрушки,

и призрачна,  мъглицата се стели...


А Пътят като светещ дим  витае

по гърбиците в звездните баири -

там, в лоното на лунната  омая,

фонтанът на Надеждата

извира:


Така е!

Те, звездите,

са наистина

недостижими!


Но не и

звездното

Небе

у мен.


Така е!

Времето

тече

неуловимо!


Но не и

кладенците

в моя


Ден.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0