9 мая 2007 г., 09:15

ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА...

1.1K 0 4
 

З и м н и   с ъ з в у ч и я


ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ

над преспите, в притома   прималели

и дремят беловласите вихрушки,

и призрачна,  мъглицата се стели...


А Пътят като светещ дим  витае

по гърбиците в звездните баири -

там, в лоното на лунната  омая,

фонтанът на Надеждата

извира:


Така е!

Те, звездите,

са наистина

недостижими!


Но не и

звездното

Небе

у мен.


Така е!

Времето

тече

неуловимо!


Но не и

кладенците

в моя


Ден.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...