9 мая 2007 г., 09:15

ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА...

1.1K 0 4
 

З и м н и   с ъ з в у ч и я


ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ

над преспите, в притома   прималели

и дремят беловласите вихрушки,

и призрачна,  мъглицата се стели...


А Пътят като светещ дим  витае

по гърбиците в звездните баири -

там, в лоното на лунната  омая,

фонтанът на Надеждата

извира:


Така е!

Те, звездите,

са наистина

недостижими!


Но не и

звездното

Небе

у мен.


Така е!

Времето

тече

неуловимо!


Но не и

кладенците

в моя


Ден.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...