Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
9 мая 2007 г., 09:15

ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА... 

  Поэзия
808 0 4
 

З и м н и   с ъ з в у ч и я


ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ

над преспите, в притома   прималели

и дремят беловласите вихрушки,

и призрачна,  мъглицата се стели...


А Пътят като светещ дим  витае

по гърбиците в звездните баири -

там, в лоното на лунната  омая,

фонтанът на Надеждата

извира:


Така е!

Те, звездите,

са наистина

недостижими!


Но не и

звездното

Небе

у мен.


Така е!

Времето

тече

неуловимо!


Но не и

кладенците

в моя


Ден.


© Забраван Забраванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??