ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА...
З и м н и с ъ з в у ч и я
ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ
над преспите, в притома прималели
и дремят беловласите вихрушки,
и призрачна, мъглицата се стели...
А Пътят като светещ дим витае
по гърбиците в звездните баири -
там, в лоното на лунната омая,
фонтанът на Надеждата
извира:
Така е!
Те, звездите,
са наистина
недостижими!
Но не и
звездното
Небе
у мен.
Така е!
Времето
тече
неуловимо!
Но не и
кладенците
в моя
Ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
