З и м н и с ъ з в у ч и я
ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ
над преспите, в притома прималели
и дремят беловласите вихрушки,
и призрачна, мъглицата се стели...
А Пътят като светещ дим витае
по гърбиците в звездните баири -
там, в лоното на лунната омая,
фонтанът на Надеждата
извира:
Така е!
Те, звездите,
са наистина
недостижими!
Но не и
звездното
Небе
у мен.
Така е!
Времето
тече
неуловимо!
Но не и
кладенците
в моя
Ден.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
