З и м н и с ъ з в у ч и я
ВЕЗНИТЕ НА НОЩТА ЕДВА СЕ ЛЮШКАТ
над преспите, в притома прималели
и дремят беловласите вихрушки,
и призрачна, мъглицата се стели...
А Пътят като светещ дим витае
по гърбиците в звездните баири -
там, в лоното на лунната омая,
фонтанът на Надеждата
извира:
Така е!
Те, звездите,
са наистина
недостижими!
Но не и
звездното
Небе
у мен.
Така е!
Времето
тече
неуловимо!
Но не и
кладенците
в моя
Ден.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
