Вглеждам се
в кехлибареното око
на гроздето.
Чета апокрифите
в ириса му
като стихове,
в които се обиквам.
Разширява се
сърцето на зеницата
като вселена
и ме поглъща.
Пускам корени
в аортата му
и се питам:
знае ли как
се изкоренява
лозе...
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados