7 abr 2020, 1:33

Виц по време на чума...

  Poesía » Otra
554 0 1

 

Виц по време на чума...

 

Китна пролет по Земята

шета и цъфтят цветята...

Пролетни се вият хали,

хората са се прибрали...

 

Като стадо ги завръща

вирус зъл и гони вкъщи...

Храмовете опустяват –

в тях и мъртви не опяват!...

 

Идват празници и ето –

се прощават греховете...

Гледат  хората тревожно:

че ще бъде невъзможно...

 

И във "чумавото" Време

лутат се обезверени:

„Ще се случи ли отново –

Възкресение Христо́во!...“

 

И събрали се тогава

да решат какво да правят:

по – елитните Земляни

и усърдни християни.

 

Дълго спорили, крещяли,

но накрая се разбрали –

ще изпратят на небето

делегация с ракета.

 

– Там да молят, ако могат

и за милостта на Бога...

(Някой споменал за Кръста,
но било повеля късна!...)

... Чудно!... Както си реши́ли –

вече на Небето би́ли

и посрещнал ги: добрият,

Бог Христос,  дори... Самият!...

 

... Казали му те каквото –

искало тук обществото,

както е по „правилата“ –

да възкръсне от Земята...

 

Той изслушал ги с внимание,

казал: „Бих дошъл с желание,

но щом идвах на Земята –

Кръст издигахте в отплата.

 

А сега  и карантина,

няма как да я отмина

и да дойдете е време:

вие този път при мене...“

 

06.04.2029.

По коронавирусно време

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...