Apr 7, 2020, 1:33 AM

Виц по време на чума...

  Poetry » Other
555 0 1

 

Виц по време на чума...

 

Китна пролет по Земята

шета и цъфтят цветята...

Пролетни се вият хали,

хората са се прибрали...

 

Като стадо ги завръща

вирус зъл и гони вкъщи...

Храмовете опустяват –

в тях и мъртви не опяват!...

 

Идват празници и ето –

се прощават греховете...

Гледат  хората тревожно:

че ще бъде невъзможно...

 

И във "чумавото" Време

лутат се обезверени:

„Ще се случи ли отново –

Възкресение Христо́во!...“

 

И събрали се тогава

да решат какво да правят:

по – елитните Земляни

и усърдни християни.

 

Дълго спорили, крещяли,

но накрая се разбрали –

ще изпратят на небето

делегация с ракета.

 

– Там да молят, ако могат

и за милостта на Бога...

(Някой споменал за Кръста,
но било повеля късна!...)

... Чудно!... Както си реши́ли –

вече на Небето би́ли

и посрещнал ги: добрият,

Бог Христос,  дори... Самият!...

 

... Казали му те каквото –

искало тук обществото,

както е по „правилата“ –

да възкръсне от Земята...

 

Той изслушал ги с внимание,

казал: „Бих дошъл с желание,

но щом идвах на Земята –

Кръст издигахте в отплата.

 

А сега  и карантина,

няма как да я отмина

и да дойдете е време:

вие този път при мене...“

 

06.04.2029.

По коронавирусно време

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...