12 nov 2010, 15:02

Vice Versa

  Poesía » Otra
2.6K 0 26

 

 

Защото тръгна времето наопаки

и пътищата върнаха колите си,

и хлътнаха панелените блокове,

и уличните котки се заситиха…

 

Защото булевардите се спукаха

и хората пропаднаха в небето,

и капките полазиха капчуците,

и цъфнаха през зимата дърветата…

 

Защото думите ми ме разнищиха

и се опитах да мълча със тебе.

Защото нищо няма общо с нищо

предишно.

 

Затова съм себе си. 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....