12.11.2010 г., 15:02

Vice Versa

2.6K 0 26

 

 

Защото тръгна времето наопаки

и пътищата върнаха колите си,

и хлътнаха панелените блокове,

и уличните котки се заситиха…

 

Защото булевардите се спукаха

и хората пропаднаха в небето,

и капките полазиха капчуците,

и цъфнаха през зимата дърветата…

 

Защото думите ми ме разнищиха

и се опитах да мълча със тебе.

Защото нищо няма общо с нищо

предишно.

 

Затова съм себе си. 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...