Защото тръгна времето наопаки
и пътищата върнаха колите си,
и хлътнаха панелените блокове,
и уличните котки се заситиха…
Защото булевардите се спукаха
и хората пропаднаха в небето,
и капките полазиха капчуците,
и цъфнаха през зимата дърветата…
Защото думите ми ме разнищиха
и се опитах да мълча със тебе.
Защото нищо няма общо с нищо
предишно.
Затова съм себе си.
© Елица Мавродинова Всички права запазени