12.11.2010 г., 15:02

Vice Versa

2.6K 0 26

 

 

Защото тръгна времето наопаки

и пътищата върнаха колите си,

и хлътнаха панелените блокове,

и уличните котки се заситиха…

 

Защото булевардите се спукаха

и хората пропаднаха в небето,

и капките полазиха капчуците,

и цъфнаха през зимата дърветата…

 

Защото думите ми ме разнищиха

и се опитах да мълча със тебе.

Защото нищо няма общо с нищо

предишно.

 

Затова съм себе си. 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...