Защото тръгна времето наопаки
и пътищата върнаха колите си,
и хлътнаха панелените блокове,
и уличните котки се заситиха…
Защото булевардите се спукаха
и хората пропаднаха в небето,
и капките полазиха капчуците,
и цъфнаха през зимата дърветата…
Защото думите ми ме разнищиха
и се опитах да мълча със тебе.
Защото нищо няма общо с нищо
предишно.
Затова съм себе си.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
