28 sept 2022, 13:17

Виделина 

  Poesía » Civil
231 2 6

Слана сланила, капчици роса, 

кристално чисти, наниз маргарити

се сгушват в пожълтелите треви,

прикрити в стъпките на самодиви.

Гората стене, в клоните свисти 

без милост вледеняващ севернякът.

Замлъква косът, въздухът скрежи,

вещае студ, полярни ледове,

прииждащи от пазвите на мрака.

Луна сребриста даже потрепери,

обгърнали я облаци, дантели сплели.

Звезди препращат обещаващо сияние

да възкресят насъщното дихание.

Вестява се виделина света да сгрее,

препуска в непрестанен кръговрат,

за да прокуди леденото бреме,

най-смелите мечти да разцъфтят…

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??