Ромашка (Златка Чардакова)
151 1317
28.09.2022 г., 13:17 ч.

Виделина 

  Поезия » Гражданска
232 2 6

Слана сланила, капчици роса, 

кристално чисти, наниз маргарити

се сгушват в пожълтелите треви,

прикрити в стъпките на самодиви.

Гората стене, в клоните свисти 

без милост вледеняващ севернякът.

Замлъква косът, въздухът скрежи,

вещае студ, полярни ледове,

прииждащи от пазвите на мрака.

Луна сребриста даже потрепери,

обгърнали я облаци, дантели сплели.

Звезди препращат обещаващо сияние

да възкресят насъщното дихание.

Вестява се виделина света да сгрее,

препуска в непрестанен кръговрат,

за да прокуди леденото бреме,

най-смелите мечти да разцъфтят…

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??