28 сент. 2022 г., 13:17

Виделина 

  Поэзия » Гражданская
233 2 6

Слана сланила, капчици роса, 

кристално чисти, наниз маргарити

се сгушват в пожълтелите треви,

прикрити в стъпките на самодиви.

Гората стене, в клоните свисти 

без милост вледеняващ севернякът.

Замлъква косът, въздухът скрежи,

вещае студ, полярни ледове,

прииждащи от пазвите на мрака.

Луна сребриста даже потрепери,

обгърнали я облаци, дантели сплели.

Звезди препращат обещаващо сияние

да възкресят насъщното дихание.

Вестява се виделина света да сгрее,

препуска в непрестанен кръговрат,

за да прокуди леденото бреме,

най-смелите мечти да разцъфтят…

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??