Виделина
Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти
без милост вледеняващ севернякът.
Замлъква косът, въздухът скрежи,
вещае студ, полярни ледове,
прииждащи от пазвите на мрака.
Луна сребриста даже потрепери,
обгърнали я облаци, дантели сплели.
Звезди препращат обещаващо сияние
да възкресят насъщното дихание.
Вестява се виделина света да сгрее,
препуска в непрестанен кръговрат,
за да прокуди леденото бреме,
най-смелите мечти да разцъфтят…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
