13 sept 2008, 22:07

Видение

677 0 1
ВИДЕНИЕ

Във сянката на гаснещото лято,
поспрях за миг, но без да се обръщам
назад, към времето погледнах пак, когато
в дома си аз копнеех да се връщам.
Към времето, изпълнено с надежда,
със трепет, радост, мъничко тревога,
откъснато парче от стара прежда,
от дреха бавно тлееща във гроба.

Във залеза, пред раснещата есен,
напред погледнах - мрачно огледало,
видях отминал ден, прощална песен,
през дрипаво, мъгливо одеяло.
Погледнах в миг, погубен от мечтите,
в надеждите удавен безвъзвратно,
а после залезът просветна във очите,
отминал залез в розово и златно.

Студът обгърна ме във подранила зима,
виелицата замъгли ми взора,
видях поредна идваща година
и мрачен кръст, обсипан с сняг на двора.
Навън бе светло, снежно и прекрасно,
и радост, смях навсякъде ехтеше,
погледнах пак и вече бе ми ясно,
камбана бавно някъде звънеше...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...