Sep 13, 2008, 10:07 PM

Видение

676 0 1
ВИДЕНИЕ

Във сянката на гаснещото лято,
поспрях за миг, но без да се обръщам
назад, към времето погледнах пак, когато
в дома си аз копнеех да се връщам.
Към времето, изпълнено с надежда,
със трепет, радост, мъничко тревога,
откъснато парче от стара прежда,
от дреха бавно тлееща във гроба.

Във залеза, пред раснещата есен,
напред погледнах - мрачно огледало,
видях отминал ден, прощална песен,
през дрипаво, мъгливо одеяло.
Погледнах в миг, погубен от мечтите,
в надеждите удавен безвъзвратно,
а после залезът просветна във очите,
отминал залез в розово и златно.

Студът обгърна ме във подранила зима,
виелицата замъгли ми взора,
видях поредна идваща година
и мрачен кръст, обсипан с сняг на двора.
Навън бе светло, снежно и прекрасно,
и радост, смях навсякъде ехтеше,
погледнах пак и вече бе ми ясно,
камбана бавно някъде звънеше...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...