finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
20 jul 2011, 17:40

Видение

  Poesía
723 0 3

 

 

В мечтите ми ти идваш постоянно -

като среднощен полъх, литнал в мрака...

И тялото ти, от луна изляно,

пред мен застива в този миг тъй чакан...

 

Ти идваш с разтревожения шепот

на вятъра в листата на дърветата,

пораждащ онзи тъй внезапен трепет,

от който заразява се сърцето...

 

С мечтите идваш... и не проговаряш...

И тръгваш си, но трепетът остава...

А аз след теб  затихващо догарям

докато се превърна във жарава...

 

19=07=2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0