finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
20 jul 2011, 17:40

Видение

  Poesía
721 0 3

 

 

В мечтите ми ти идваш постоянно -

като среднощен полъх, литнал в мрака...

И тялото ти, от луна изляно,

пред мен застива в този миг тъй чакан...

 

Ти идваш с разтревожения шепот

на вятъра в листата на дърветата,

пораждащ онзи тъй внезапен трепет,

от който заразява се сърцето...

 

С мечтите идваш... и не проговаряш...

И тръгваш си, но трепетът остава...

А аз след теб  затихващо догарям

докато се превърна във жарава...

 

19=07=2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0