20 jul 2011, 17:40

Видение 

  Poesía
598 0 3

 

 

В мечтите ми ти идваш постоянно -

като среднощен полъх, литнал в мрака...

И тялото ти, от луна изляно,

пред мен застива в този миг тъй чакан...

 

Ти идваш с разтревожения шепот

на вятъра в листата на дърветата,

пораждащ онзи тъй внезапен трепет,

от който заразява се сърцето...

 

С мечтите идваш... и не проговаряш...

И тръгваш си, но трепетът остава...

А аз след теб  затихващо догарям

докато се превърна във жарава...

 

19=07=2011

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??