Jul 20, 2011, 5:40 PM

Видение

  Poetry
718 0 3

 

 

В мечтите ми ти идваш постоянно -

като среднощен полъх, литнал в мрака...

И тялото ти, от луна изляно,

пред мен застива в този миг тъй чакан...

 

Ти идваш с разтревожения шепот

на вятъра в листата на дърветата,

пораждащ онзи тъй внезапен трепет,

от който заразява се сърцето...

 

С мечтите идваш... и не проговаряш...

И тръгваш си, но трепетът остава...

А аз след теб  затихващо догарям

докато се превърна във жарава...

 

19=07=2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...