Видение
719
0
3
В мечтите ми ти идваш постоянно -
като среднощен полъх, литнал в мрака...
И тялото ти, от луна изляно,
пред мен застива в този миг тъй чакан...
Ти идваш с разтревожения шепот
на вятъра в листата на дърветата,
пораждащ онзи тъй внезапен трепет,
от който заразява се сърцето...
С мечтите идваш... и не проговаряш...
И тръгваш си, но трепетът остава...
А аз след теб затихващо догарям
докато се превърна във жарава...
19=07=2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
