27 jun 2012, 0:09

Видение

  Poesía
855 0 15

Призори те сънувах внезапно

(само на крачка от скръбта на нощта),

като лъч се разсипа стократно

в тесния сумрак на мойта душа.

 

Така отчетливо ми се усмихна

с твойте топли от обич очи,

а по детски открито се смееха

мойте спомени и в небето звезди.

 

Аз разбирам – това е видение

(нито мога да пипна... ни да прегърна...),

исках целият свят да спре само миг,

и да мога пак да усетя уханието за теб.

 

В тази граница причудлива и тънка

(между тъжна реалност и щастие-сън),

се любувах на нашата среща...

В полу-мрак... Полу-тон... Полу-сън...

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...