27.06.2012 г., 0:09 ч.

Видение 

  Поезия
655 0 15

Призори те сънувах внезапно

(само на крачка от скръбта на нощта),

като лъч се разсипа стократно

в тесния сумрак на мойта душа.

 

Така отчетливо ми се усмихна

с твойте топли от обич очи,

а по детски открито се смееха

мойте спомени и в небето звезди.

 

Аз разбирам – това е видение

(нито мога да пипна... ни да прегърна...),

исках целият свят да спре само миг,

и да мога пак да усетя уханието за теб.

 

В тази граница причудлива и тънка

(между тъжна реалност и щастие-сън),

се любувах на нашата среща...

В полу-мрак... Полу-тон... Полу-сън...

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??