Видение
Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна
с твойте топли от обич очи,
а по детски открито се смееха
мойте спомени и в небето звезди.
Аз разбирам – това е видение
(нито мога да пипна... ни да прегърна...),
исках целият свят да спре само миг,
и да мога пак да усетя уханието за теб.
В тази граница причудлива и тънка
(между тъжна реалност и щастие-сън),
се любувах на нашата среща...
В полу-мрак... Полу-тон... Полу-сън...
Весела ЙОСИФОВА
2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
- чудно! Ах, тези полу-сънища...
