Jun 27, 2012, 12:09 AM

Видение

  Poetry
852 0 15

Призори те сънувах внезапно

(само на крачка от скръбта на нощта),

като лъч се разсипа стократно

в тесния сумрак на мойта душа.

 

Така отчетливо ми се усмихна

с твойте топли от обич очи,

а по детски открито се смееха

мойте спомени и в небето звезди.

 

Аз разбирам – това е видение

(нито мога да пипна... ни да прегърна...),

исках целият свят да спре само миг,

и да мога пак да усетя уханието за теб.

 

В тази граница причудлива и тънка

(между тъжна реалност и щастие-сън),

се любувах на нашата среща...

В полу-мрак... Полу-тон... Полу-сън...

 

Весела ЙОСИФОВА

2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...