Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4 sept 2013, 23:11

Видение 

  Poesía » Odas y poemas
933 0 10
ВИДЕНИЕ
 

Когато виц последен ви разкажа

за морските сирени и капани,

на фара глух разбудената стража...

навярно за яката ще ме хване... 

 

... защото, сто на сто, ще ми завиди, 

че току тъй отмъквам наниз тайни:

назъбени черупчици от миди,

на прилива въздишката случайна...

 

... въздълга връвчица от бриза, синя, 

и щипка морска сол, и ситен пясък...

Под арката небесна ще отмина

със ореола слънчев, коронясан...

 

От ревност зла, внезапно потъмнели,

вълните вероломно ще се спуснат 

до слисания кей и две недели

ще цупят неуморните си устни.

 

Но в моя сън, накъсан, ще възлиза

видение от светлина излято:

как изтънило връвката на бриза

люлее смях на птица младо лято...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??