Видение
ВИДЕНИЕ
Когато виц последен ви разкажа
за морските сирени и капани,
на фара глух разбудената стража...
навярно за яката ще ме хване...
... защото, сто на сто, ще ми завиди,
че току тъй отмъквам наниз тайни:
назъбени черупчици от миди,
на прилива въздишката случайна...
... въздълга връвчица от бриза, синя,
и щипка морска сол, и ситен пясък...
Под арката небесна ще отмина
със ореола слънчев, коронясан...
От ревност зла, внезапно потъмнели,
вълните вероломно ще се спуснат
до слисания кей и две недели
ще цупят неуморните си устни.
Но в моя сън, накъсан, ще възлиза
видение от светлина излято:
как изтънило връвката на бриза
люлее смях на птица младо лято...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
