Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
4.09.2013 г., 23:11 ч.

Видение 

  Поезия » Оди и поеми
931 0 10
ВИДЕНИЕ
 

Когато виц последен ви разкажа

за морските сирени и капани,

на фара глух разбудената стража...

навярно за яката ще ме хване... 

 

... защото, сто на сто, ще ми завиди, 

че току тъй отмъквам наниз тайни:

назъбени черупчици от миди,

на прилива въздишката случайна...

 

... въздълга връвчица от бриза, синя, 

и щипка морска сол, и ситен пясък...

Под арката небесна ще отмина

със ореола слънчев, коронясан...

 

От ревност зла, внезапно потъмнели,

вълните вероломно ще се спуснат 

до слисания кей и две недели

ще цупят неуморните си устни.

 

Но в моя сън, накъсан, ще възлиза

видение от светлина излято:

как изтънило връвката на бриза

люлее смях на птица младо лято...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??