5 jun 2011, 12:35

Видение 

  Poesía » Otra
430 0 4

                   Нощ, поле и мирис на цветя...

                   По лунната пътека идва ТЯ!!!

                   Пристъпва тихо сред цветята

                   като опиянена от аромата!!!

                   Обляна е от лунното сияние,

                   като неземно някакво създание!

                   Замлъкнаха щурците, птиците

                   и вятърът не свири в жиците....

                   Природата мълчи в опиянение

                   в плен на чудното видение!!!

                   Дори звездите падат на земята,

                   зашеметени са от красотата!!!

 

 

                   Простреля я един насилник –

                   звънна проклетия будилник!

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??