5 jun 2011, 12:35

Видение

  Poesía » Otra
580 0 4

                   Нощ, поле и мирис на цветя...

                   По лунната пътека идва ТЯ!!!

                   Пристъпва тихо сред цветята

                   като опиянена от аромата!!!

                   Обляна е от лунното сияние,

                   като неземно някакво създание!

                   Замлъкнаха щурците, птиците

                   и вятърът не свири в жиците....

                   Природата мълчи в опиянение

                   в плен на чудното видение!!!

                   Дори звездите падат на земята,

                   зашеметени са от красотата!!!

 

 

                   Простреля я един насилник –

                   звънна проклетия будилник!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...