5 jun 2011, 12:35

Видение

  Poesía » Otra
576 0 4

                   Нощ, поле и мирис на цветя...

                   По лунната пътека идва ТЯ!!!

                   Пристъпва тихо сред цветята

                   като опиянена от аромата!!!

                   Обляна е от лунното сияние,

                   като неземно някакво създание!

                   Замлъкнаха щурците, птиците

                   и вятърът не свири в жиците....

                   Природата мълчи в опиянение

                   в плен на чудното видение!!!

                   Дори звездите падат на земята,

                   зашеметени са от красотата!!!

 

 

                   Простреля я един насилник –

                   звънна проклетия будилник!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...