5 июн. 2011 г., 12:35

Видение

575 0 4

                   Нощ, поле и мирис на цветя...

                   По лунната пътека идва ТЯ!!!

                   Пристъпва тихо сред цветята

                   като опиянена от аромата!!!

                   Обляна е от лунното сияние,

                   като неземно някакво създание!

                   Замлъкнаха щурците, птиците

                   и вятърът не свири в жиците....

                   Природата мълчи в опиянение

                   в плен на чудното видение!!!

                   Дори звездите падат на земята,

                   зашеметени са от красотата!!!

 

 

                   Простреля я един насилник –

                   звънна проклетия будилник!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...