Нощ, поле и мирис на цветя...
По лунната пътека идва ТЯ!!!
Пристъпва тихо сред цветята
като опиянена от аромата!!!
Обляна е от лунното сияние,
като неземно някакво създание!
Замлъкнаха щурците, птиците
и вятърът не свири в жиците....
Природата мълчи в опиянение
в плен на чудното видение!!!
Дори звездите падат на земята,
зашеметени са от красотата!!!
Простреля я един насилник –
звънна проклетия будилник!
© Марин Маринов Всички права запазени