18 jul 2023, 16:04

Видение 

  Poesía » De amor
128 0 0

Ръката ми към теб посяга

Ти тъй далече си от мен

Че стигам те с пръсти само

Разпадаш се...илюзия и блян.

 

Докосвам нежно твоите коси

Прекрасне букли,къдрави кичури

Уви докоснал съм треви изсъхнали

А вятъра развява ги и ми се хили...

 

Така мечтая да те срещна

Ти моя истинска ЖЕНА

Която с ласки да посрещна

Да сподели и радост и тъга.

 

Ще те дочакам някога

Аз зная ти си там

Сред тая пустота,сред хората

Аз зърна ли те знай ще те позная.

 

Ще се протегна да те хвана

С устни аз ще те заключа

Във храма чист на моята

 Искренна ЛЮБОВ.

© Коцето Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??