18 июл. 2023 г., 16:04

Видение

403 0 0

Ръката ми към теб посяга

Ти тъй далече си от мен

Че стигам те с пръсти само

Разпадаш се...илюзия и блян.

 

Докосвам нежно твоите коси

Прекрасне букли,къдрави кичури

Уви докоснал съм треви изсъхнали

А вятъра развява ги и ми се хили...

 

Така мечтая да те срещна

Ти моя истинска ЖЕНА

Която с ласки да посрещна

Да сподели и радост и тъга.

 

Ще те дочакам някога

Аз зная ти си там

Сред тая пустота,сред хората

Аз зърна ли те знай ще те позная.

 

Ще се протегна да те хвана

С устни аз ще те заключа

Във храма чист на моята

 Искренна ЛЮБОВ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коцето Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...