Видение
407
0
0
Ръката ми към теб посяга
Ти тъй далече си от мен
Че стигам те с пръсти само
Разпадаш се...илюзия и блян.
Докосвам нежно твоите коси
Прекрасне букли,къдрави кичури
Уви докоснал съм треви изсъхнали
А вятъра развява ги и ми се хили...
Така мечтая да те срещна
Ти моя истинска ЖЕНА
Която с ласки да посрещна
Да сподели и радост и тъга.
Ще те дочакам някога
Аз зная ти си там
Сред тая пустота,сред хората
Аз зърна ли те знай ще те позная.
Ще се протегна да те хвана
С устни аз ще те заключа
Във храма чист на моята
Искренна ЛЮБОВ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коцето Костов Всички права запазени
