22 nov 2011, 20:56

Видов ден

  Poesía » Otra
951 0 2
ВИДОВ ДЕН
Подадох ти с шепи небесна любов,
за тебе широко отворих сърцето.
- На всичко за теб - заяви - съм готов!
Дори и скала да копая с ръцете си!

Погледът ти в миг се замъгли -
не беше от сълза щастлива.
Езикът тежки думи зареди
и се търкулна топка бодлива.

Свих се, затворих тъжна врата,
нищо не ще се върне обратно.
Любов не се печели с кръв и борба,
а с любов - топла и благодатна.

Твойто сърце не е крепост за мене,
не ще се катеря за него по стръмнини.
За него няма да драскам лакти, колене,
ако с мойто не отворих неговите врати!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...