22 nov 2011, 20:56

Видов ден

  Poesía » Otra
950 0 2
ВИДОВ ДЕН
Подадох ти с шепи небесна любов,
за тебе широко отворих сърцето.
- На всичко за теб - заяви - съм готов!
Дори и скала да копая с ръцете си!

Погледът ти в миг се замъгли -
не беше от сълза щастлива.
Езикът тежки думи зареди
и се търкулна топка бодлива.

Свих се, затворих тъжна врата,
нищо не ще се върне обратно.
Любов не се печели с кръв и борба,
а с любов - топла и благодатна.

Твойто сърце не е крепост за мене,
не ще се катеря за него по стръмнини.
За него няма да драскам лакти, колене,
ако с мойто не отворих неговите врати!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...